Електронното управление обхваща четири основни направления за комуникация и услуги:

- “Администрация – Граждани” – съвременни Интернет и интранет WEB базирани решения, съчетани с традиционните средства за осигуряване на широк достъп, които да водят до качествени промени в условията за комуникиране и предоставяне на услуги за гражданите.

- “Администрация – Бизнес” – съвременни решения, които оптимизират процесите и деловите отношения между администрацията и различните икономически субекти.

- “Администрация – Администрация” – развитие на информационните технологии в национален и междудържавен аспект с оглед на ефективно взаимодействие между различните административни структури.

- “Вътрешноведомствена ефективност и ефикасност” – организиране и оптимизиране на бизнес процесите, на отношенията “Администрация – Служители” и на комуникацията в отделните административни структури.

Стратегическият документ в сферата на е-управление обхваща развитието и на четирите направления. Потребителят е в центъра на вниманието като основен фактор в тези процеси. Развитието на електронното управление е обусловено основно от потребителите и не толкова от технологиите за неговото изпълнение. Настоящият документ е обвързан със следните стратегически документи:

 Национална програма за развитие: България 2020;

 Национална програма за реформи 2012 - 2020 г.;

 Стратегия за развитие на държавната администрация 2014-2020 г.;

 Базисен модел на комплексно административно обслужване;

 Национална програма „Цифрова България 2015”;

 Национална стратегия по кибер-сигурност;

 Декларация на министрите, отговорни за политиките по електронно правителство на Европейския съюз, приетата през 2009 г. в Малмьо;

 Стратегия „Европа 2020”;

 Програма в областта на цифровите технологии за Европа.

В България напредъкът в развитието на е-управление се свързва основно с развитие и надграждане на елементи от инфраструктурата и основните системи, както и оборудване на централната, съдебната и местните администрации с информационни и комуникационни технологии (ИКТ) техника, наличие на интернет страници и предлаганите чрез тях информация и електронни услуги, както и мащабните обучения на държавните служители в ИТ умения.

1.Предоставяне на електронни административни услуги

Представлява проблем фактът, че въпреки съществуващата нормативна рамка на еуправлението, реализацията на неговата инфраструктура не винаги се развива в съответствие с тази рамка.

Според Доклада за състоянието на администрацията през 2012 г., само 80 от общо 562 администрации предлагат електронни административни услуги, с 15 повече спрямо предходната година, разпределени съответно между 19% от централните и 13% от териториалните администрации.

В 482 администрации все още не се предоставят електронни административни услуги.

От същия доклад става ясно, че българските администрации са предлагали общо 1 231 електронни услуги, със 192 повече от 2011 г, от които 1 171 са първични, а само 60 са комплексни услуги.

Комплексни услуги се предлагат от 14 администрации, в т.ч.: Национална агенция за приходите, Национална агенция за професионално образование и обучение, Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", както и няколко областни и общински администрации. Услугите, предоставяни от 82% от цялата администрация са били достъпни чрез портал, специално разработен за съответната администрация, 8% от администрациите са предоставяли своите услуги чрез Единния портал на електронно правителство, 10% чрез портал, който е разработен за група администрации.

Все още не е постигнато пълно интегриране на данните в администрацията и пълна оперативна съвместимост между съществуващите и изгражданите системи. Осигурена е свързаност на малка част от регистрите в държавната администрация.

От изключителна важност е да се изградят всички системи, които гарантират безопасност на данните. Това включва: идентификация и автентификация, защита на данните, защита от киберпрестъпления, защита на потребителите и др.

Все още не е осигурено цялостно предоставяне на електронни административни услуги, включващо доставка и разплащане, каквато е и идеологията на е-Правителство. Фактът, че при част от услугите процедурата по изпълнението им изисква лично присъствие и/или оригинали на документи е сред основните причини, поради които българските потребители не използват активно предлаганите електронни административни услуги през интернет.

Друга причина е липсата на съответно популяризиране на предлаганите услуги и произтичащата от това слаба информираност на гражданите и бизнеса.

2. Визия на електронното управление в Република България

Визията на електронното управление в Република България до 2020 г. предвижда да бъдат:

• Въведени ефективни бизнес модели в работата на администрацията – от рутинни дейности, към услуги за гражданите и бизнеса;

• Изградена цифрова администрация – администрация, структурирана в съответствие със съвременните управленски технологии и постиженията на информационните и комуникационните технологии.

• Постигната оперативна съвместимост на национално ниво – от фрагментирани и затворени, към интегрирани и технологично независими решения; • Изграден механизъм за координирано планиране и реализиране всички инициативи за развитие на електронното управление;

• Осигурено предоставяне на административни услуги през единния портал на електронното управление по всяко време, от всяко място и чрез различни устройства;

3. Стратегически цели

Стратегическа цел 1: Предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса.

Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова администрация посредством интеграция на информационните процеси.

Стратегическа цел 3: Популяризиране, достъп и участие.

Реализацията на целите на стратегията ще бъде извършена в съответствие със съвременните тенденции в областта на електронното управление, чрез прилагане на най-нови технологични решения и спазване на следните принципи:

• Политическото лидерство и приемственост при реализацията на дългосрочната политика;

• Централизирано определяне на политиката и осъществяване на управление и контрол и децентрализация при изпълнението й;

• Еднократно събиране на данни за граждани и фирми и многократното им използване;

• Стриктно спазване на всички изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност;

• Развитие на е-управление, съгласувано с провеждането на административната реформа и усъвършенстването на административните бизнес-процеси; • Налагане на единен системен подход за постигане на висока ефективност на инвестициите в създаване и поддържане на средства за електронното управление;

• Прозрачност на взиманите решения, постоянен контрол и оценка на изпълнението при реализиране на приоритетни услуги и проекти с ясен за обществото ефект на база публично достъпна методика;

• Равнопоставено използване на „класически“, „виртуализирани“, „облачни“, „мобилни“ и други видове технологии, при избор между тях, базиран на технологична и икономична целесъобразност;

• Активно предоставяне/публикуване на данни за свободен достъп от страна на администрациите на всички нива при спазване на определени изисквания за конфиденциалност и сигурност;

• Гарантиране на правата на гражданите в електронния свят, чрез осъществяване на постоянен надзор за законосъобразност и сигурност при обработката на личните данни.

4. Секторни политики за е-управление

Настоящата стратегия за е-управление служи за основа на базата която се създават секторни политики, стратегии, цели и дейности на ниво министерства, агенции и общински администрации.

Ниво 1 - Национално. На това ниво се прави описание на рамката за електронно управление и се дефинират стратегическите цели, очакваните ползи от изграждането на средата и технологии за развитието на електронното управление, което служи като основа на всички инициативи и проекти на ниво министерства и агенции. Поддържането и осъвременяването на тази рамка се извършва на ниво Министерски съвет. На това ниво се извършва анализ на общите аспекти и взаимовръзки на секторните стратегии, за да се определят организационни, процесни, системни и технологични дейности, които могат да се използват от няколко сектора едновременно. По този начин ефективността на инвестициите в организационен инженеринг и ИКТ ще се повиши многократно.

Ниво 2 - Секторно. На това ниво се дефинират преки цели и крайни резултати, които трябва да се постигнат от първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (ПРБК и ВРБК). Това става след декомпозиране на целите на настоящата стратегия на ниво министерства, агенции и общини и обвързване със съответните програми и бюджет, съгласно логиката на програмното бюджетиране. При изпълнение на тези секторни стратегии всяко ведомство може да използва редица активи и компоненти, свързани с електронното управление, които са разработени на Ниво 1 (напр. интегрираната среда за предоставяне на електронни услуги, портала на електронно правителство и т.н.). Секторните стратегии следва да бъдат насочени към създаване на условия за качествена промяна в работата на администрацията, която да допринесе за по-висока ефективност на административното обслужване, по-добра информираност на гражданите и бизнеса и осигуряване на бърз и лесен достъп до административните услуги в съответните сектори. При разработването на модела на секторните стратегии следва да бъдат използвани основните елементи на настоящата стратегия, които включват три стратегически цели: организационен, информационен и технологичен модел. С това се цели да се осигури подобра приемственост и по-ясно очертаване на връзката на секторните стратегии с националната стратегия. Пример за секторни политики в областта на е-управлението, за които следва да бъдат изготвени секторни стратегии, са: е-здравеопазване, е-образование, е-обучение, еземеделие, е-култура, е-полиция, е-митници, е-общини, е-демокрация, е-правосъдие и др.

Ниво 3 - Проектно. На това ниво се дефинира управлението на конкретни проекти за реализация на секторните политики със съответните бюджети, гарантирани от общия бюджет за изпълнение на стратегията, сроковете и отговорностите. Конкретните дейности за постигане на целите на националната стратегия се дефинират в Пътна карта към стратегията за е-управление 2014-2020. Същата обхваща и доразвиването и надграждането на постигнатите резултати по изпълнение на общата стратегия за електронно управление в Република България 2011 – 2015 г. В пътната карта ще бъде посочен и осигурения бюджет по години и източници на финансиране, необходим за изпълнение на дейността. Създаването на индивидуални, но съобразени с целите на отделните администрации пътни карти на база на Пътна карта към стратегията за е-управление 2014-2020 ще осигури връзката с общите цели, улеснява разбирането и възприемането на показателите и позволява детайлизирането и/или обобщаването на данните. По този начин всяка администрация конкретизира своите цели на една обща основа, гарантирайки гъвкавост и еднозначност при оценка на резултатите – на база ясни критерии и показатели.